"Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците... Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал."
Васил Левски
вторник, 16 декември 2008 г.
Васил Левски
Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"
Бай Каравелов,Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно].Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п. Луканов] и Иван [Драсов], с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на] равно с българина.Бай редакторе, чрез вестника Ви или както намерите за по-добре, да питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не? Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме много кръв. Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците... Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал.Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой мойе да застане на пътя ни, ако не иска барим гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее.[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас - никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, чрез вестника Ви да представим народното мнение пред света.
Дописка на В. Левски до в. "Свобода",
писана през втората половина на 1870 г.,
а публикувана в "Свобода" на 13.02.1871 г.
Бай Каравелов,Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно].Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п. Луканов] и Иван [Драсов], с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на] равно с българина.Бай редакторе, чрез вестника Ви или както намерите за по-добре, да питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не? Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме много кръв. Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците... Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал.Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой мойе да застане на пътя ни, ако не иска барим гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее.[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас - никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, чрез вестника Ви да представим народното мнение пред света.
Дописка на В. Левски до в. "Свобода",
писана през втората половина на 1870 г.,
а публикувана в "Свобода" на 13.02.1871 г.
неделя, 3 август 2008 г.
METALLICA - THE ONE
Никога няма да забравя датата 25.07.2008г. Никога!!! Metallica ... WOW !!!! Толкова съм щастлива! Толкова много! Усещането е невероятно - усещане за една сбъдната мечта! Да слушаш едни и същи песни в продължение на години и накрая да ти се отдаде невероятния шанс да чуеш тези песни на живо. Да стигнеш до нещо толкова бленувано, толкова чакано, да се докоснеш до един невероятно емоционален момент, момент, който тайно и явно си се надявал, че ще дойде. Концертът на Metallica беше най-желания от мен от толкова много време. Никоя друга група нямаше да нанесе толкова голям отпечатък в паметта ми, в сърцето ми! Този концерт за мен беше наистина една сбъдната мечта и аз от сърце благодаря на самата група, че дойдоха в България и ме направиха толкова щастлива. Благодаря им! Винаги съм си мислила, добре, че има такива величествени групи, като Металика, които даряват на хората такова невероятно творчество и правят живота им толкова по-хубав. Точно затова ценя толкова бандата на Джеймс - заради невероятното им творчество, несравнимите им мелодии, като Fade to Black, One, Master of Puppets, Welcome Home и др. В началото на всяка една от тези песни, тези неверотни звуци, имах чувството, че ще припадна. Те буквално навлизаха в съзнанието ми, като наркотик, минаващ през вените ми и достигащ до мозъка. Караха ме да изтръпвам, сърцето ми туптеше екзалтирано, беше като сън! Благодаря на живота, че ми показа една от най-хубавите си страни, именно колко красиви, несравними емоции може да преживее човешкото същество, колко е хубаво да си жив и да усещаш! Metallica - моята любима група!!! Те ме накараха да усетя, че съм жива! Наистина, не преувеличавам :) Дай боже още много такива доказателства, че си струва човек да мечтае!!!
Вчера си изтеглих концетрта от arena-bg.com и два дни слушам само това :)
Вчера си изтеглих концетрта от arena-bg.com и два дни слушам само това :)
неделя, 13 юли 2008 г.
Моята първа публикация :)
Липсват ми часовете по литература, където бях ненадмината по разтягане на локуми, разсъждения, които бяха провокирани единствено от разкази в междучасията. Никога не четях книгите, които трябваше, винаги Стеф ми ги разказваше преди часа и аз обожавах да говоря и супер много да импровизирам (при положение, 4е нищо не четях). Най-хубавото е, че госпожата никога не се осъмняваше в моята подготовка, а другите винаги ги хващаше, ако не са чели. Всичко това толкова ми липсва, чувствах се някак по-изобретателна от другите, а учителката ми постоянно ме обсипваше с комплименти и ми вдъхваше увереност за моя потенциал. Сега се чувствам някак уязвима, иска ми се да се върне времето в училище, където имаше кой да изисква от мен, да ме проверява, да ме напътства, да ми се кара. Зная, че в професионалното развитие на един човек старанието, заетостта, натрупването на знания са задължителни елементи също, както в училище, но аз се страхувам, чувствам се още несигурна, предпочитам да имаше някой учител, непрекъснато до мен, както е в училище. А сега, на 22 години, трябва да се оправям сама в живота, със собствената си интуиция. А това ми се вижда толкова трудно! Кога ли ще порасна и ще се гмурна в необятието на живота без страх?!?! Кога ли ще спра да съм наивна ...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
